самозатворил е

Речник на българския език

1. самозатворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатворил е е производна форма на самозатворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатворил е е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).