самозатворило е

Речник на българския език

1. самозатворило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатворило е е производна форма на самозатворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозатворило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатворило е е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).