самозатворили

Речник на българския език

1. самозатворили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самозатворили е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозатворили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самозатворили е производна форма на самозатворя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).