самозатворила

Речник на българския език

1. самозатворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозатворила е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозатворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозатворила е производна форма на самозатворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).