самозатворил

Речник на българския език

1. самозатворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатворил е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатворил — мин. деят. св. прич. м. р.

самозатворил е производна форма на самозатворя (мин. деят. св. прич. м. р.).