самозатвори

Речник на българския език

1. самозатвори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самозатвори е производна форма на самозатворя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самозатвори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозатвори е производна форма на самозатворя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самозатвори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозатвори е производна форма на самозатворя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самозатвори — повелително наклонение, ед. ч.

самозатвори е производна форма на самозатворя (повелително наклонение, ед. ч.).