самозатворело

Речник на българския език

1. самозатворело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозатворело е производна форма на самозатворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозатворело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозатворело е производна форма на самозатворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).