самозатворели

Речник на българския език

1. самозатворели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозатворели е производна форма на самозатворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозатворели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозатворели е производна форма на самозатворя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).