самозатворел

Речник на българския език

1. самозатворел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатворел е производна форма на самозатворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатворел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозатворел е производна форма на самозатворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).