самозародяло

Речник на българския език

1. самозародяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозародяло е производна форма на самозародя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозародяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозародяло е производна форма на самозародя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).