самозародял

Речник на българския език

1. самозародял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозародял е производна форма на самозародя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозародял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозародял е производна форма на самозародя (мин. деят. несв. прич. м. р.).