самозареждал си

Речник на българския език

1. самозареждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозареждал си е производна форма на самозареждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозареждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозареждал си е производна форма на самозареждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самозареждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозареждал си е производна форма на самозареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).