самозареждало съм

Речник на българския език

1. самозареждало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозареждало съм е производна форма на самозареждам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозареждало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозареждало съм е производна форма на самозареждам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозареждало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозареждало съм е производна форма на самозареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).