самозареждало е

Речник на българския език

1. самозареждало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозареждало е е производна форма на самозареждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозареждало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозареждало е е производна форма на самозареждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозареждало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозареждало е е производна форма на самозареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).