самозареждал

Речник на българския език

1. самозареждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозареждал е производна форма на самозареждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозареждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозареждал е производна форма на самозареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозареждал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозареждал е производна форма на самозареждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозареждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозареждал е производна форма на самозареждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).