самозаписвала

Речник на българския език

1. самозаписвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозаписвала е производна форма на самозаписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозаписвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозаписвала е производна форма на самозаписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самозаписвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозаписвала е производна форма на самозаписвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самозаписвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозаписвала е производна форма на самозаписвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).