самозапалвал съм

Речник на българския език

1. самозапалвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал съм е производна форма на самозапалвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал съм е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самозапалвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал съм е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).