самозапалвал си

Речник на българския език

1. самозапалвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал си е производна форма на самозапалвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал си е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самозапалвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал си е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).