самозапалвал е

Речник на българския език

1. самозапалвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал е е производна форма на самозапалвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал е е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозапалвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал е е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).