самозапалвало съм

Речник на българския език

1. самозапалвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозапалвало съм е производна форма на самозапалвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапалвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозапалвало съм е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозапалвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозапалвало съм е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).