самозапалвало

Речник на българския език

1. самозапалвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапалвало е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапалвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапалвало е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозапалвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозапалвало е производна форма на самозапалвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозапалвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозапалвало е производна форма на самозапалвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).