самозапалвал

Речник на българския език

1. самозапалвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозапалвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозапалвал е производна форма на самозапалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозапалвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозапалвал е производна форма на самозапалвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозапалвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозапалвал е производна форма на самозапалвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).