самозапазвало

Речник на българския език

1. самозапазвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапазвало е производна форма на самозапазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозапазвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозапазвало е производна форма на самозапазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозапазвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозапазвало е производна форма на самозапазвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозапазвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозапазвало е производна форма на самозапазвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).