самозалъжеше

Речник на българския език

1. самозалъжеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самозалъжеше е производна форма на самозалъжа (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самозалъжеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самозалъжеше е производна форма на самозалъжа (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).