самозалъжете

Речник на българския език

1. самозалъжете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

самозалъжете е производна форма на самозалъжа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самозалъжете — повелително наклонение, мн. ч.

самозалъжете е производна форма на самозалъжа (повелително наклонение, мн. ч.).