самозалъжело

Речник на българския език

1. самозалъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалъжело е производна форма на самозалъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозалъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозалъжело е производна форма на самозалъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).