самозалъжели

Речник на българския език

1. самозалъжели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозалъжели е производна форма на самозалъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозалъжели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозалъжели е производна форма на самозалъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).