самозалъжел

Речник на българския език

1. самозалъжел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозалъжел е производна форма на самозалъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозалъжел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозалъжел е производна форма на самозалъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).