самозалъгвал си

Речник на българския език

1. самозалъгвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозалъгвал си е производна форма на самозалъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозалъгвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозалъгвал си е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самозалъгвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозалъгвал си е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).