самозалъгвало си

Речник на българския език

1. самозалъгвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало си е производна форма на самозалъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозалъгвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало си е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозалъгвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало си е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).