самозалъгвало е

Речник на българския език

1. самозалъгвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало е е производна форма на самозалъгвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозалъгвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало е е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозалъгвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало е е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).