самозалъгвало

Речник на българския език

1. самозалъгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозалъгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозалъгвало е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самозалъгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозалъгвало е производна форма на самозалъгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самозалъгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозалъгвало е производна форма на самозалъгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).