самозалъгвала

Речник на българския език

1. самозалъгвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозалъгвала е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозалъгвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозалъгвала е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самозалъгвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозалъгвала е производна форма на самозалъгвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самозалъгвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозалъгвала е производна форма на самозалъгвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).