самозалъгвал

Речник на българския език

1. самозалъгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозалъгвал е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозалъгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозалъгвал е производна форма на самозалъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозалъгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозалъгвал е производна форма на самозалъгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самозалъгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозалъгвал е производна форма на самозалъгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).