самозалъгала

Речник на българския език

1. самозалъгала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозалъгала е производна форма на самозалъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозалъгала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозалъгала е производна форма на самозалъжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).