самозалъгал

Речник на българския език

1. самозалъгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозалъгал е производна форма на самозалъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозалъгал — мин. деят. св. прич. м. р.

самозалъгал е производна форма на самозалъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).