самозалъга

Речник на българския език

1. самозалъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозалъга е производна форма на самозалъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самозалъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозалъга е производна форма на самозалъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).