самозадоволяло

Речник на българския език

1. самозадоволяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволяло е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозадоволяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозадоволяло е производна форма на самозадоволя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).