самозадоволяла

Речник на българския език

1. самозадоволяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозадоволяла е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозадоволяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самозадоволяла е производна форма на самозадоволя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).