самозадоволял

Речник на българския език

1. самозадоволял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволял е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозадоволял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозадоволял е производна форма на самозадоволя (мин. деят. несв. прич. м. р.).