самозадоволявал е

Речник на българския език

1. самозадоволявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволявал е е производна форма на самозадоволявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозадоволявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволявал е е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозадоволявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволявал е е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).