самозадоволил съм

Речник на българския език

1. самозадоволил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозадоволил съм е производна форма на самозадоволя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самозадоволил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозадоволил съм е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).