самозадоволил си

Речник на българския език

1. самозадоволил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозадоволил си е производна форма на самозадоволя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозадоволил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозадоволил си е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).