самозадоволил е

Речник на българския език

1. самозадоволил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволил е е производна форма на самозадоволя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозадоволил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволил е е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).