самозадоволило съм

Речник на българския език

1. самозадоволило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволило съм е производна форма на самозадоволя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозадоволило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволило съм е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).