самозадоволило

Речник на българския език

1. самозадоволило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозадоволило е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозадоволило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозадоволило е производна форма на самозадоволя (мин. деят. св. прич. ср. р.).