самозадоволили

Речник на българския език

1. самозадоволили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самозадоволили е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозадоволили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самозадоволили е производна форма на самозадоволя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).