самозадоволила

Речник на българския език

1. самозадоволила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самозадоволила е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самозадоволила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самозадоволила е производна форма на самозадоволя (мин. деят. св. прич. ж. р.).