самозадоволил

Речник на българския език

1. самозадоволил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозадоволил е производна форма на самозадоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозадоволил — мин. деят. св. прич. м. р.

самозадоволил е производна форма на самозадоволя (мин. деят. св. прич. м. р.).