самозадоволи

Речник на българския език

1. самозадоволи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самозадоволи е производна форма на самозадоволя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самозадоволи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозадоволи е производна форма на самозадоволя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самозадоволи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозадоволи е производна форма на самозадоволя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самозадоволи — повелително наклонение, ед. ч.

самозадоволи е производна форма на самозадоволя (повелително наклонение, ед. ч.).